Боряна Борисова

В живота на човек настъпват промени. Днес аз искам да направя моя избор, като Ви потърся с желание и мотивация за работа. В писмото си към Вас искам да изразя безкрайното си желание да се занимавам с изкуството, наречено театър. Винаги съм била привлечена от естетиката и философията на сцената. През годините разбрах, че тази професия се базира именно на колегиалната работа и отдадеността. Силно вярвам, че моята изпълнителност, търпение и харизма на сцената би влюбила не само Вас, но и негово Височество зрителя. Амбициите, които имам, биха могли да донесат успех и развитие на театъра в България. Мечтата ми е да успея в това начинание. За мен това не е просто призвание, но и професия.

 

Всичко започна от ученическите ми години в студията, която посещавах, водена от Венци Кисьов, в театър “Сълза и смях”. Познанията, които придобих с всеотдайност и борбеност, ме подготвиха за кандидат­студентските изпити. На 03.03.2015 дипломата ми за актьорско майсторство беше в ръцете ми.

​

Звучи красиво нали? Но какво е артист без сцена?

 

Различните проекти, в които участвах през годините в университета, се явяваха като натрупване на опит за мен. Четирите години следване бяха вдъхновяващи и много мечтани от самата мен. Колективната игра и постоянството ме караха да давам само най­доброто от себе си. Познанията си в сферата на театъра и киното съм получила от доц. Снежина Петрова, проф. Цветана Манева, проф. Васил Димитров и други. Те ме обогатиха духовно, научиха ме да преживявам персонажите си и да им придавам одухотвореност.

Вярвам, че тази професия би дала смисъл на живота ми.

 

Търся своето място и нови колеги професионалисти, с които да направим впечатление на българската публика с красота, мисъл и дух.